Историческа справка
Девинският край е уникално поселище и старо вървище. В района на Триград, Ягодина и хижа “Орфей” има палеолитни находища от преди 25 – 30 000 год.: хромили, овъглено жито,оръдия от кост, амулети, идоли, ножове, длета, пробой, игли, резци и др. През новокаменната, каменно-медната и бронзова епоха / V- II хил. Прн.е./ населението в девинския край е живяло в открити селища и пещери. То е развивало висока материална и духовна култура, общувайки с хората от развитите околни земи. Големи културни групи се обособяват в пещерите по течението на Ягодинската и Триградска реки.
В голямата пещера при с.Ягодина са открити следи от живот, започвайки от края на новокаменната епоха и преминаващ през всички периоди до Средновековието. Най–горният етаж на пещерата, чието обширно преддверие и някои от галериите са служили за жилища на древни обитатели на района, се намира на 1145 м. надморска височина. Особено голям интерес представляват ръчно изработените грънчарско колело, характерни съдове с би конична форма: паници, купи, съдове–хранилища, вазовидни съдове и чаши. Орнаментацията е от разноцветна охра в комбинация с графит. Основните мотиви, рисувани върху съдовете са спирало меандър, широки ленти, комбинации от тънки и широки ленти, вписани триъгълници.
Девинският край е обитаван от тракийски племена от края на бронзовата епоха / XIV в. пр.н.е./ до късната античност /VI в.сл.н.е./. Най-разпространените паметници на тракийската култура са многобройните тракийски могили, селища и крепости /в Борино, Ягодина, Триград, Грохотно, Върбово, Стойките, Девин и др./. Върху територията на Девинския край са регистрирани значителен брой тракийски светилища, възникнали още през XIII в. пр.н.е. върху голи скални върхове. Светилища е имало на Виденица и в местността “Станилово бърдо” от елинистическата епоха.
В Триград е открита бронзова статуетка на бог Дионисос, край местността “Забрал” – статуетка на бог Хермес. Древни дири има и по старите тракийски пътища, използвани по–късно и през римската епоха. Ценни монетни находки и други предмети доказват търговския и културен обмен на Девинския край с Древна Гърция и земите на Адриатическото крайбрежие.
Народни празници – обичаи и традиции, фестивали
Освен националните празници, които се празнуват тържествено, на територията на община Девин се отбелязват и други тържествени чествания и събития:
• 14 Март – прогонване на змията – палят се огньове от слама пред домовете има чамове – с.Грохотно, гр.Девин; в с.Триград с горящ огън се обикаля къщата за прогонване на змиите и злините.
• 06 Май – отслужване на тържествен водосвет по случай Гергьовден – в параклиса “Св.Георги” – гр.Девин;
• 02 Юни – Пропой – първият ден, в който овцете се изкарват на мандра – чества се в с.Триград;
• 02 Август – Среде лето. Ден на цветята – в навечерието на празника се берат цветя и се правят китки, които се оставят на открито под звездите. В самия ден се събират в общ казан и се наричат по отделно. Пеят се ритуални песни. Празнува се в цялата община.
• 08 Октомври – празник на гр.Девин и минералната вода ;
Археологическите паметници и обекти
“Камеров мост” – наречен още Римски мост. Представлява каменна дъга от дялани камъни без спойка, широка 3 м., дълга 30м и висока 6м, която прехвърля Девинската река. Мостът е обявен за паметник на културата.
“Калето” – останки от крепост, разположена на висока скалиста чука по поречието на Девинска река. Стената, която е била надвесена над дълбока урва, сега е запазена отчасти от източната страна. Строена е вероятно през VIII – X век от ломени камъни, споени с бял хоросан.
Други интересни обекти за посещение в района са останките от римски път по поречието на река Девинска и стражевата гранична кула в м. Лисичево, която все още не е възстановена и пригодена за посещение от туристи. Архитектурния резерват в с. Широка лъка също представлява интерес от страна на туристите посещаващи ДЛС”ИЗВОРА”.
Народни занаяти
На територията на община Девин са развити различни занаяти, които биха били интересен обект за наблюдение от туристите.
Занаятчиите в гр.Девин произвеждат интересни продукти като родопски гайди, свещници и ръчно изработени сувенири от естествени материали – рог, кожа и дърво. Продуктите на дърворезбата и рисуваните сувенири – рамки за картини, калъфи за оръжие, кавали, пищялки, дървени лъжици, кутии за масло и подправки, играчки и др. също представляват интерес, както и изделията от ковано желязо.
Тъкачеството и бродерията също са застъпени – изготвят се халища, козяци, черги, пътеки, ръчно тъкани торби, бродирани покривки и калъфи за възглавници, терлици, всички произведения с вълна от местни стада, ярина и лен.
В х.”Лисичево” разположена в едноименната красива местност представляваща обширна естествена поляна всред вековни иглолистни гори Ловното стопанство в партньорство с НПО”Чурал” – Девин е обособило информационно-посетителски център за популяризиране и запознаване на любителите на Българската природа с биоразнообразието в ДЛС”ИЗВОРА”. Центъра е част от изградената екопътека „Лисичево – Чурал”, поддържана от стопанството.
Хижа „Лисичево” разполага с 9 стаи с общо 22 легла, кухня с трапезария и е подходяща за фотолов, семеен туризъм, ски спорт, зелено училище и други.
Гостите имат възможност сами да си приготвят храната, а когато резервират цялата база и при предварителна заявка могат да опитат от вкусната родопска кухня приготвяна от персонала обслужващ ловните туристи.
През неактивния ловен сезон любителите на планината могат да ползват за настаняване ловните бази х.”Кози рог” и Ловен дом „Девин”.
